В този сборник се прокарва тезата, че най-ранните корени на българите са индоирански, докато алтайските (тюркските) инфилтрации се осъществяват в българското общество в района на Кавказ и северно от него едва от V век насетне, много по-късно след като българите са се установили в гореспоменатия район. И докато проучването на процеси, отделни факти и феномени през призмата на индоиранското начало напредва с бързи темпове през последния четвърт век, то защитниците на т.нар. тюркска (хипо)теза за най-древните корени на българите са „в отбрана". Може би тази книга ще ги провокира за една задълбочена научна дискусия. Дано! Защото от това науката само ще спечели.
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
Цветелин Степанов
ХРИСТИЯНИЗАЦИЯТА СРЕД АРМЕНСКИТЕ БЪЛГАРИ (Ранни свидетелства) Атанас Стаматов
В ПОДНОЖИЕТО НА ЕЛБРУС (Българите около Кавказ през II—V век според арменските извори)
Петър Голийски
ЛЕГЕНДАТА ЗА КУБРАТ, ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯТА НА ВЪЛКА И ЗАРОВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ
Борис Живков
ИНДОИРАНСКИ МИТОЛОГИЧНИ И РЕЛИГИОЗНИ СЛЕДИ В НЯКОИ ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ ПАМЕТНИЦИ
Александър Алексиев-Хофарт
ЕЗИЧЕСКИТЕ ХРАМОВЕ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ
Тодор Чобанов
НАСЛЕДСТВОТО НА САСАНИДСКОТО ИЗКУСТВО И НЕГОВИТЕ ПАРАЛЕЛИ В БЪЛГАРСКАТА МЕТАЛОПЛАСТИКА ПРЕЗ VII - IX В.
Океана Минаева
ОСНОВНИТЕ БЪЛГАРСКИ АРИСТОКРАТИЧНИ ТИТЛИ -(ИНДО)ИРАНСКИ, ТЮРКСКИ ИЛИ ДРУГИ?
Цветелин Степанов
НОВИ ЕПИГРАФСКИ ДАННИ ЗА ПРИСЪСТВИЕТО
НА БЪЛГАРИ В СЕВЕРНОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ, II-V В.
Александър Мошев
