"В това, което се нарича философия на изкуството, обикновено липсва едно от двете: или философията, или изкуството." Тази мисъл на Фридрих Шлегел е трябвало да послужи за мото на Естетическа теория - фундаменталната естетическа теория, писана през XX век.
"Има зрънце истина във вярата, че неизменно всичко е все още тук. В клавиатурата на всяко едно пиано е скрита една цяла Апасионата, композиторът просто трябва да я извлече, но за това очевидно е необходимо пианото да е на Бетовен."
Т.Адорно
Теодор Визенгрунд Адорно(1903-1969) - философ, социолог, музиколог - е един от най-значимите представители на критическата социална теория, развивана от Франкфуртската школа. Наред с Лудвиг Витгенщайн и Мартин Хайдегер допринася за радикалния прелом във философията през XX век. Изключителен познавач на модерното изкуство, особено на музиката. Разбиранията му са повлияни от Валтер Бенямин, с когото са приятели, и от Албан Берг, при когото учи композиране. Автор на Диалектика на Просвещението (в съавторство с Макс Хоркхаймер), Негативна диалектика и др. Естетическа теория е посмъртната му книга. Според Адорно изкуството е единственото средство, с което може да се разкрие и пречупи наложеното с помощта на разума господство върху природата и обществото. То е форма на мисленето и на езика, която позволява осъзнаване на половинчатата рационалност на "логиката на тъждеството" и която с радикалността си дава шанс и запазва опита от особеното, от "нетъждественото".
