Христо Димитров е един от най-интересните и значими български творци, който до днес не е получил дължимото признание. А неговото творчество е от особено значение и като фактор, стимулиращ важни процеси в духовния живот на България от края на 18. и началото на 19. век.
Авторката на книгата д-р Елена Попова е един от малцината наши утвърдени специалисти по възрожденско изкуство с международна известност и винаги оригинални научни идеи и приноси. Книгата и е не само новаторска, тя е изцяло нестандартна. Подобни монографии за възрожденски художници (а и изобщо за български творци!) досега не са били издавани. В нея авторката не само представя резултатите от най-новите си открития в тази винаги интересна за културната ни история област, но изгражда един атрактивен образ на големия художник. като разкрива нови, неочаквани аспекти на тази значителна личност. И още. Книгата е не само важна за издигане престижа на българската наука, но и е написана много увлекателно. Това е един динамично разгръщащ се текст, който следва вътрешната логика на предмета на изследването и неизбежно увлича читателя след авторовата мисъл.
Методологията на изследване е уникална и в духа на най-авангардните тенденции в световната наука.
Тази книга представлява сериозен принос за запълването на осезаемите празноти в историята и оценката на българската култура, разглеждана в широк балкански контекст.
проф. д-р Елка Бакалова
Книгата очертава цялостния творчески и житейски път на Христо Димитров, поставен убедително на широка културно-историческа основа. В българската литература няма подобен труд за средновековен или възрожденски творец.
ст. н. с. II ст. д-р Иванка Гергова
I корица: Христос Вседържител, икона от църквата "Покров Богородичен" при постницата „Св. Лука", Рилски манастир, между 1805 и 1811 (в Националната художествена галерия, София).
IV корица: Св. Троица Новозаветна, стенопис от притвора на старата Хрельова църква "Св. Богородица Осеновица", Рилски манастир, 1794.
