Книгата на Ерика Лазарова „Богомило-катарската философия като живяна етика” представлява новаторско и ценно научно изследване. За първи път етиката се превръща в съдържателен център при осветляването на същността и разпространението на учението на т.н. „истински християни”. Богатите и задълбочени изследвания върху нравствената природа на Великата ерес открояват нови пластове, прочити и акценти в панетическия им мироглед. Авторът интрепретира мирогледа на богомили и катари като етически конструкт, а ежедневния им живот – като живяна етика, тоест, единство на помисли, поведение и морална философия. Изследователката работи на границата, на браздата със социолога, етнолога, психолога, философа, науковеда, за да извае една комплексна представа за социалния феномен, задал нова мисловна парадигма на бъдещето и нов модел за хуманно обществено развитие.
Е. Лазарова разчупва още в началото известните стереотипи, изследвайки критично през призмата на „Митовете и митологемите” най-популярните интерпретации през последните 150 години, като същевременно оброва с богат доказателствен материал опитите да бъде оспорена или съзнателно забравена генеалогията богомилство-катарство.
