В своята книга „Неправилност" Херцег диалогизира за любовта, желанието, отделянето от света, за надеждите, далечините, бягствата, за празнотата, изгубеността и дезориентацията на крехката общност от двама. В тези стихотворения диалогът преминава в монолог - в последния, граничен и често съдбовен говор на границата на смисъла и значенията след реалния, тотален и абсолютно недвусмислен провал. След бягството в не-времето, в нищото, след скока в реално невъзможното, еднакво далеч и от мъртвите, и отживите.
Ервин Яхич, хърватски поет, критик, есеист
В стихосбирката „Неправилности" Иван Херцег почти обсесивно тематизира - само на пръв поглед абсурдно - отсъстващото присъствие и присъстващото отсъствие. В стихотворенията от тази книга отсъствието и присъствието са всичко: обичаният човек, думите, понятията, образите, конкретната реалност, всемирът, отвъдността...
Давор Шалат, хърватски поет, преводач, литературен критик
Поетиката на Иван Херцег е по следите на онези поетики, които се обръщат към един изпълнен със знаци свят. Плащ от знаци, който покрива света; плащ, за който мисли Мишел Фуко, когато пише за думите и нещата.
Никола Петкович, хърватски поет, есеист, литературовед
|
