1910-а стои някак достолепно, излъчва съзнание за собствената си преизпълненост със значими литературни актове. Литературноисторически оазис – между кризите от първите години на ХХ век и апокалипсиса на войните. Затова професионалната въвлеченост в темата „1910” като че ли не е пронизана от моментни екстази, свързани с битката за автономност на литературата, а от поредица щастливи открития в едно работливо всекидневие.