Авторът на тази студия е обществен и политически деятел, публицист и религиозно-философски мислител с необичайна, но и поучителна съдба. ...На 21 годишна възраст в 1873 година е арестуван. Прекарва четири години в Петро-павловската крепост. Осъден е по „процеса на 193-мата” и заточен под административен надзор. През 1877 година преминал в нелегалност. От 1878 година бил вече член на ръководството на „Земя и воля”, както и главен редактор на изданието на организацията. През 1879 година е един от създателите на терористичното крило на организацията „Народна воля”. През 1882 г. емигрира и в емиграция издава заедно е П.Л. Лавров „Вестник Народна воля”. Впечатлителен и неуморен изследовател Лев Тихомиров достига до прозрението, че т.нар. „революционен идеал”, който неговите съмишленици преследват, е средство за постигане на съвсем нечовеколюбиви цели. Преминавайки през болезнена духовна и нравствена криза Тихомиров публикува през 1888 г. „Защо престанах да бъда революционер”. През 1889 година се обръща с прошение за помилване към император Александър Трети и след получаването му се завръща в Русия..
