Справедливо Корелин нарича труда на Буркхарта „едно от най-бляскавите произведения на западно-европейската историография“. Буркхарт съзира в цялата култура на Ренесанса преди всичю проявата на индивидуализма, развитието и господството на личността. От тук и всички ония характерни черти на Ренесанса : стремеж към универсалност, култ към личността и гения и пр. Буркхарт доказа пръв, че Ренeсансът не е в пряка връзка с възкръсването на древността, че той щеше да настъпи и без нея, тъй като личността беше вече тъй израстнала, тъй зрялa, че щеше да си намери сама изход в своя вътрешен напор да разчупи магическия пръстен на средновековието. И Буркхарт казва: „не древният свят победи Запада, а неговият тесен съюз с италианския народен дух“.
Схващането на Буркхарт даде нова насока на по-сетнешните изучвания върху културата на Ренесанса, то биде разширено от учениците на именития историограф, на първо място от Кьортинг и Гайгер, но книгата на Якоб Буркхарт си остава и до днес пряко настолна книга за всеки, който се занимава с Ренесанса и който иска да надникне в съкровищницата на една от най-бляскавите епохи от културната история на човечеството — епохата на хуманизма.
