|
Нашата
препоръка |
 |
Самотният човек. Новели
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Царска България (1879-1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Марио Жеков 1898-1955 (представен от Марин Добрев)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Американският свидетел
|
 |
Автор: Джанюариъс Макгахан
Раздел: Османски период и Българско възраждане Издателство:
Стрелец
Народност: американска ISBN:
първо издание, 2002 год. меки корици,
230 стр.
Цена:
6,00 лв
|
Допреди да излезе книгата "Макгахан 1844-1878, биография, документи, материали" през 1977 г., подготвена от Теодор Димитров, делото на Макгахан за нас беше легенда. След нея ние се убедихме, че истината е много по-силна и по-пленителна от легендата, защото макар и да знаехме за Макгахан, не го познавахме. А той е от ония велики духове на човечеството, които не позволиха пролятата от народа ни кръв през 1876 г. да отиде напразно, да изчезне без следа и възмездие.
Макгахановите репортажи от България наистина ни бяха много необходими. Те са изключително дълбок извор за нашето национално самопознание. Те са повече от литература, защото са истина, и повече от история, защото са самата история.
Да се върнем след повече от 125 години назад. Отминал е пожарът на въстанието. Грамадите от български кости стърчат над Батак и Перущица, а живите не чакат милост нито от небето, нито от земята. Европа и този път не знае нищо за станалото. Османската империя отново е спокойна, защото има силни приятели и гледа с нескрита ирония на случилото се. Но тя се излъга. Защото именно тези грамади от кости се оказаха пропастта, от която щеше да се строполи. Истината не може да бъде скрита. Или както пише в своя първи репортаж от България специалният пратеник на лондонския вестник ,Дейли нюз", американският журналист Джанюариъс Макгахан: „Съществуват факти, които в момента на установяването карат кръвта да кипне гневно, а .мускулите да се контрактират във внезапен гняв. Съществуват неща, които са повече от ужасни, за да позволят спокойна анкета: неща, чиято грозота окото не може да понесе, и за които разумът отказва да мисли. Съществуват факти, които отвращават и възбуждат: факти, между които пристъпиш ли, бият по лицето. Такава е природата на фактите, които дойдох да обследвам." |
|
|