Малко преди да напиша книгата си за българската църква "Св. Стефан" в Цариград, посветена на 100-годишнината от освещаването на железния и вид, на бял свят се пръкна едно недоносче. То обаче беше представено с нужните салтанати, блестящи речи и оценки, и още по-помпозен коктейл. Става дума за т. нар. "историческа студия" на Вера Грозева "Българският Иерусалим", пълна с грешки, неточности и неверни факти. Авторката съумя да се добере до тогавашния вицепрезидент Тодор Кавалджиев и започна да му дава съвети как да се отпразнува въпросния 100-годишен юбилей. Съвсем случайно попаднах на едно мероприятие във фоайето на Народната библиотека, което се проведе в края на месец юни 1998 г. По идея на В. Грозева вицепрезидентът откри събирането на подписка за Желязната църква. Въпросните подписи (на този който желае) се полагаха на специални листове (подвързани в папки) и се събираха из цялата страна, а след това щяха да бъдат отнесени от организаторите в Цариград и положени в олтара на храма. Когато запитах организатори те, с какво тези "голи" подписи ще помогнат на Железния храм, нуждаещ се от спешен ремонт, бях изгледай кръвнишки, като човек пречещ на общонародна инициатива.
След отпечатването на книгата ми, тя бе представена на 9 юли 1998 г. в Заседателната зала на Народната библиотека. Представянето беше скромно - присъстваха мои колеги, познати и някои случайни хора. Представи я с много патос акад. Константин Косев, зам.-председател на БАН. Коктейлът беше скромен - един приятел бизнесмен се бръкна и даде 50 лева, а аз осигурих домашна сливова ракия.
От предговора към второто преработено издание.
