Роден е през 1943 година. Учи славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Литературен и художествен критик, публикува от 1966 година. Доцент по литературознание в Благоевградския университет "Св. Иван Рилски", където преподава още културознание и проблеми на българската литературна норма.
Автор е на книги по въпроси на съвременната българска литература и изобразително изкуство, теория на литературата и естетиката, културознание и народознание: "Подвижният човек" (1978), "Време и художествено единство" (1978), "Съпоставки в изкуството" (1980), "Промяна в сетивата" (1983), "Йордан Радичков" (1986), "Художници" (1988), "Цвете върху иконостаса" (1990), "Милост за нас" (1991), "Светът, който обитаваме" (1994).
След промените е активно ангажиран в гражданския живот, главен редактор на в."Демокрация" (1992-1993). Автор е на множество есета и статии върху обществените и литературните процеси през социализма и посткомунизма: "Когато се разпадаха основите" (1992), "Пиянството на половин народ" (1993) и "Оцеляването" (1993).
