"Има ужасно много лъжи, които се разпространяват по света, а най-лошата лъжа е, че половината от тях са истина" - този афоризъм на Уинстън Чърчил, намерил достойно място на стената на музея, посветен на британския премиер в щата Мисури, показва какво се случва с истината за факти и събития, когато тя бъде подменена с идеологеми и щампи в света зад "желязната завеса".
Лъжите за "монархо-фашизма" или тези за "Червената армия, която е освободила България от хитлеристко робство", бяха повтаряни десетилетия наред, докато мнозина започнаха да им вярват. Не ги упреквам, вероятно и най-скептично настроените са си казвали, че в написаното не може да няма поне зрънце истина. В този случай разликата между зрънцето и истината е, че няма прилика.
Книгата е изградена на основата на български и чуждестранни дипломатически документи, лични дневници, записки и мемоари на важни участници в събитията. В нея в хронологичен ред са събрани и разгледани множество факти и обстоятелства, упорито премълчавани през отминалите години. Разкрита е и директната политика, която България и Съветския съюз провеждат помежду си по време на Втората световна война, а също и намесата на трети страни в отношенията между тях.
