Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък?
Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без да забравяме Русо. За тях човешкото съществуване е като „недовършената градина", за която говори Монтен: нито изцяло детерминирано от външните фактори, нито изцяло зависимо от волята на властващите. То е място, където се учим да превръщаме мимолетното в дълготрайност, а случайната среща -в жизнена необходимост.
Цветан Тодоров
