В „Опит върху човешкия разум” Лок поставя основните гноселогически проблеми за способностите, възможностите, границите на човешкото познание. Той категорично е против основните принципи на рационализма и преди всичко срещу Декартовия рационализъм. Лок утвърждава следното –човешкото познание е възможно в и чрез опита. Цялото знание присъщо на човешкият разум при неговото раждане е чиста дъска върху която се отразяват, отпечатват външните въздействия. За това са невъзможни всякакви вродени идеи и принципи което е х-рно в рационализмна на Декарт. За Лок човешката душа е лист бяла хартия и основният въпрос на философията е да разкрие, как този бял лист се изпълва с множество знаци.
