Димо Иванов:
„Третото издание на „Ортелий” очевидно търси - чрез отпадането и допълването на текстове, и промяна в структурата - засилването на ефекта на органично вписване на книгата в пътуването (както обича да го нарича авторът) през над 25 века от историята европейския човек, разказана като лична, преживяна история, каквато е трилогията „Тезей”, разширена в „Теургия”, чрез добавянето на диптиха „Деиксис”. И успява. Знам, че дори изреждането на „частите” на частите на това пътуване вече се оказва предизвикателство, вписванията във вписванията - главоблъсканица, но в „Ортелий” и цялото интелектуално приключение няма и помен от това: защото езикът е мощен, макар и изричащ себе си и своите разкази тихо, а поезията ясно заявява себе си като това, което смъква от привидностите булото на навика, за да зазвучи гласът на битието. „Изкуството на гледането било за поетите, казват. Изкуството на виждането е за поетите-философи. Защото като провидиш, дългът изисква да го съобщиш, но така, че да е красиво и да изисква усилие за разбиране: лесното бързо се забравя и е неважно.“, беше казала за две от книгите на Валентин Дишев Ваня Константинова. „Ортелий” плътно защитава казаното”.
В първото си издание книгата бе номинирана през 2011 г. за Национална награда за поезия „Иван Николов”, а във второто - през 2015-а, като част от трилогията „Тезей”: за Национална награда за принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов” в най-престижния раздел „Художествена литература”, в който „по традиция” много рядко биват номинирани книги с поезия).
