„Германии“ на Владислав Христов е забележително четиво. Този настръхнал монтаж от експресивни фрагменти разкрива един от най-тежките проблеми на днешното ни българско битие – емиграцията. В никои други подобни четива не ме е засягала така остро емигрантската тема, както в тази лапидарно изразена драма. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина поставят „Германии“ сред най-значителните творби на съвременната ни лирика.
Иван Теофилов
Стихосбирката „Германии“ прави според мен много повече от журналистиката или публицистиката по темата за емигрантството. Тя влиза директно и деликатно в разтерзаното сърце на съвременните млади българи, принудени да познаят себе си и света в екстремните и трудни условия на живота в чужбина. Тази книга показва, че съчетанието на актуална проблематика и висока поезия е не само възможно, но в случая отлично осъществено.
Силвия Чолева
Само след няколко прочетени стихотворения и започваш да виждаш света през очите на Владислав Христов. В този свят има повече светлина, затова забелязваш каквото иначе пропускаш, и си склонен да простиш в случаи, в които иначе си безпощаден. И докато изрича истини, без голяма надежда, но и без страх, че няма кой да го чуе, думите му не са обикновени. Те идват от дълбочини, от които само неподправеното поетическо чувство е способно да ги извади.
Палми Ранчев
***
още на третия ден
си купихме орхидея
носела щастие и любов
пръскайте я с вода
всяка сутрин
иначе умира
поясни продавачката
колежката й
само се усмихваше
така и не разбрах
какво премълча
***
когато бутам
количката с бельо
по коридорите на хотела
си мисля за сизиф
дали и той не е бутал
количка с бельо
на кого ли е постилал
прани чаршафи
за да легне в тях
с някоя чужда жена
***
след всеки смях
гълъбите на площада
излитат уплашени
слънцето едва пробива
през перата им
в тъмното
никой повече
не се усмихва