|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Пилигрим от края на света • Приписка
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Лехуса (Мамник, книга 2)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Справихме се, хлапе!
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
| Неиздадените кн.1 - Опасно знание - Публицистика (1944-1948)
|
 |
Автор: Константин Петканов
Раздел: Пътеписи, публицистика и есеистика Издателство:
Кралица Маб
Народност: българска ISBN: 9789545331374
първо издание, 2014 год. меки корици,
283 стр.
Цена:
12,00 лв (6.14 €)
Прикачен файл:
|
Изданието съдържа публицистични
текстове от Константин Петканов
(1891–1952), публикувани в периодичния
печат между октомври 1944 и януари 1948 г.
Те се появяват предимно по страниците
на вестник „Изгрев“ и списание
„Балкански преглед“. Сборникът
представя част от публицистичното
творчество на Петканов, създавано в
„буферното“ време между Третото
българско царство и Народна република
България – общо 47 статии и есета, които
се публикуват за първи път в книга.
Предпочетени са онези текстове, които
очертават езиковото поведение на К.
Петканов като алтернативно присъствие
в цялостната политическа и културна
среда след 9 септември 1944 г. По същество
те са насочени срещу политиката на
Комунистическата партия, която по това
време доминира в управляващата
коалиция Отечествен фронт; пледират за
отстояване на плурализма в страната, за
свобода на словото, за прогонване на
насилието и страха, за независимост на
писателската личност и автономност на
литературата. Това е уникален за своето
време глас на православен християнин,
независим писател и свободен човек.
Книгата е първа от новата колекция
„Неиздадените”.
Колекция „Неиздадените” включва
текстове, които по различни причини до
днес не са достигнали до читателя в
отделно книжно тяло – цензурирани,
автоцензурирани, укрити или просто
забравени в писателското чекмедже,
заради заплаха от репресия или поради
фатална случайност, потънали в личния
архив или в страниците на старата
периодика.
Колекция „Неиздадените” представя
неочакваната българска литература
след 1944 година – почти забравена, но
наистина _неиздадена_, т.е. непредадена,
несъобщена, устояла в самотата си. Тя
най-после идва към съвременния читател,
за да му набави липсващи ценни
страници, от които да узнае повече, за
да разбере по-добре. |
|
|