Тази книга на Симеон Радев е сериозен извор за историята на българската литература и на българската литературна и художествена критика.
След болката си за Македония, за международната политика по отношение на България след Балканските войни, Симеон Радев ни поднася сериозен и задълбочен прочит на творчеството на: Елин Пелин, Кирил Христов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Александър Балабанов... Иван Вазов.
С не по-малко умение и неподражаем стил той се спира на творчеството на известни чужди и български художници от онова време.
А колко актуално звучи и днес статията му, озаглавена "Политическо красноречие".
