Яна Монева е родена 1975г. в гр.Стара Загора. Завършва психология в СУ „Кл.Охридски". Живее и работи в София като юнгиански психотерапевт. Има публикации в „Литературен вестник", сп. „Съвременник", „Кръстопът", „Но Поезия" и др. През 2006 г печели наградата на Тракийското дружество в конкурса „Южна пролет". Това е втората нейна книга.
Независимо дали става дума за пътешествия по света или пътешествия „вътре" в човека, поетесата пристъпва с думите си много внимателно, бих мазала „на пръсти", сякаш желанието и никого да не нарани е първостепенното, което я води. Стихотворения, които общуват с другите и със света добронамерено, без зла умисъл.
Федя Филкова-Кънчева
Поезията на Яна Монева е сред най-нежните и носталгични, които съм срещал през последните години. Има някаква историческа мекота в стиховете и, някакъв споменен ефир, който те обгръща и те кара сам ти да си спомняш хора, места, години, които са преминали през/пред очите ти. Настройва те към едно меланхолично потръпване на паметта, която непрекъснато работи, докато строфите се изливат пред очите ти. Тази поезия е много дълбока, много истинска, много въздействаща.
Митко Новков
