Главният акцент в изследването е поставен върху взаимовръзката между демографските промени в България след 1990 г. и трансформациите в системата на социална защита с акцент върху политиките, насочени към семейството и раждаемостта. Идеята е да се проследи как се преплитат социално-политически елементи от типологията на трите модела на държавата на благоденствието (по Г. Дерсен) в общия Европейски социален модел, който страна¬та се опитва да следва в периода след края на социализма, и как амбивалентното съчетаване на тези елементи поражда доминиращите визии за справянето с демографската криза в страната след 1990 г. Тези визии формират основните дискурси, чрез които се дискутира публичната загриженост за влошаващата се демографска ситуация.
