Появил съм се на този свят с шест пръста на единия крак. През лятото ходех бос и понеже шестият пръст стърчеше доста настрана, често го удрях в някой камък. Беше много болезнено, в някои случаи нокътят се откъртваше наполовина и под него се показваше живецът. Мога да кажа, че през цялото си детство и юношество не престанах да удрям шестия пръст в камъните. От нищо друго не съм изпитвал толкова много болка, колкото болки изпитвах от тези срещнати по пътя камъни, особено вечер, когато няма никакво осветление и пътят или селските улици тънат в мрак... Вече ученик в гимназията се реших лекарите да отрежат шестия пръст на крака ми. Но странно нещо! Макар и да го няма вече този шести пръст, понякога така ме заболява, като че ли току-що съм се препънал и съм го ударил в някой камък. И досега ми е трудно да си отговоря кои камъни по-дълго помня, дали хвърлените по мен камъни, или камъните, в които съм се препъвал?
Май, 1994 година. Йордан Радичков
