Сам за себе си стремежът към печалба, към печалба на пари и към възможно максимална печалба на пари няма нищо общо с капитализма. Този стремеж е съществувал и съществува у келнери, лекари, кочияши, артисти, кокотки, подкупни служители, войници, разбойници, кръстоносци, комарджии и просяци. Би могло да се каже - при хора с най-различно обществено положение, и то във всички епохи и всички страни по света, където е имало и продължава да има обективна възможност за неговото съществуване. И за децата е ясно, че трябва веднъж завинаги да изоставим някои наивни определения и понятия. Страстта за печалба и в най-малка степен не е тъждествена с капитализма, а още по-малко с неговия дух. По-скоро капитализмът може да бъде идентичен с обуздаване - най-малкото с рационално регулиране - на това ирационално влечение. При всички случаи обаче го идентифицират със стремежа към печалба на едно постоянно действащо, рационално капиталистическо предприятие, към вечно подновяваща се печалба - към "рентабилност". И той е длъжен да бъде такъв: защото ако в рамките на капиталистическия ред, отнасящ се за цялото стопанство, отделно капиталистическо предприятие не се ориентира към рентабилност, то е осъдено да пропадне. Да се опитаме да дефинираме нещата по-точно...
