Книгата е едновременно дълбокомислено философско размишление върху удивителната, неочаквана и заедно с това натрапваща се „предметност“ на екзистенциалното „преживяване на предела". Тъкмо в продуктивната интервенция на собствено философското разсъждение в обсъжданата „житейска материя" виждам другото голямо предимство на текста. Той демонстрира убедително евристичния потенциал на философската рефлексия върху феномени от всекидневния живот, философският хоризонт не позволява капсулирането на написаното в него самото, а подпомага свободното му диалогизиране с различни философски, исторически и литературни традиции, като едновременно продължава да бъде напълно самостоятелно и оригинално творение. Стоян Асенов остава при всяка своя стъпка именно философ, задавайки една интелектуална загадка, която интригува и прави изследването увлекателно и ангажиращо. Мисленето удържа деликатния баланс между емоционалната съпричастност и критическата дистанция, между в чувстването и разсъдливостта.
Текстът е много внимателно и фино композиран, богат като изказ и същевременно е само - по израза на Радичков - „мускул и жила“, без многословие, подчинен на усилието да бъде изразена същината на мисъл¬та. Езиково и стилистично текстът е безупречен, не само четим, но и доставящ истинска естетическа наслада.
