Книгата на д-р Илиана Илиева, защитена като дисертация в Института за балканистика при БАН, фокусира вниманието върху проблем, пряко свързан с най-динамичния период от развитието на националните борби на Балканите в навечерието на Балканската война. Погледът на българската дипломация към политическите проекти, организации и дейци на албанското национално движение е съетавна част на българската външна политика при решаването на нейната стратегическа цел - националното обединение. Албанският фактор все по-ярко изпъква на политическата сцена на Балканите и затова детайлното познаване на неговите исторически корени допринася за правилното му разбиране днес.
Документалната плътност на монографията, наситена с много факти и детайли от българските архивохранилища, представлява солидна научна основа, в която умело и ненатрапчиво са втъкани най-важните изводи на автора. Особено ярко изпъква генетичното сходство на Албанския въпрос с българското националноосвободително движение в Македония, с което споделя типологично сходен организационен и политически модел на развитие, следван с известно историческо отстояние от албанските ръководители и дейци, но с предимството за корекция на допусканите от българските им предшественици грешки. Тази възможност за сравнителна оценка на албанското национално движение в периода 1908-1912 г. съставлява един от ценните научни приноси на монографията, който я прави достъп на не само за професионалните историци, но и за по-широк кръг читатели. Книгата „Албанският въпрос (1908-1912). През погледа на българските дипломати’4 на д-р Илиана Илиева заслужава да достигне до тях, защото притежава безспорен приносен характер и обогатява българската историческа наука с оригинално научно и практически ценно познание.
