Дишам. Проклети да са фелдшерите, които се намесиха и заради, които пак дишам. Не искам да дишам. Искам да летя към луната. Искам да се върнат приветливите лица, искам да се нося безтегловен и да си върна онова чувство на блаженство.
По филмите, след злополуки хората се будят с амнезия. Вглеждат се в жени, които твърдят, че са им съпруги, в деца, които им казват „татко“. Само да можеха да си спомнят някои имена или дати, мислят си, всичко останало ще се нареди както си е било. Аз помнех всяка подробност от живота си преди катастрофата, но все едно се беше случило на другиго, а не на човека, който бях сега.
