Като погледнем назад в миналото от висотата на днешния ден, ще видим, че нашият народ е преживял през дълголетната си история епохи на възход и упадък, многократно е изпитвал радост от успехите, но още по-често и горчилката от несполуките. При най-обща съпоставка на добрините и злините, преживени през различните периоди в миналото, Възраждането се откроява като най-успешната и плодотворна епоха в цялата ни история. Това е епоха на съзидание и всестранен напредък. Трудно е дори да се изброят всички постижения през това време. Достатъчно е само да споменем, че тъкмо тогава се създава и укрепва модерната българска нация, тогава се формира новобългарският книжовен език, тогава се изгражда фундаментът на националната ни просвета и култура, тогава се полагат основите на първите общобългарски институции като предвестници на националната държавност. През Възраждането българите сякаш се прераждат за нов живот с друга по-различна физиономия.
