|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Тил Линдеман. 100 стихотворения
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Анти-Едип - капитализъм и шизофрения
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Автобиографията на Алис Б. Токлас
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Крайбрежия и други стихотворения
|
 |
Автор: Еудженио Монтале
Раздел: Италианска литература
Издателство:
Гутенберг
Народност: италианска
Преводач: Божан Христов
ISBN: 9786191760374
първо издание, 2015 год.
меки корици,
95 стр.
Цена:
15,00 лв (7.67 €) 
Прикачен файл:
|
• Всеки италиански поет, който желае да направи нещо ново, трябва да повдигне натрупаните минало и настояще. Навярно Монтале се справи по-лесно с товара на настоящето... Неговата поезия трябва да се чете многократно. И то не с цел да бъде анализирана - това би върнало стихотворението до стереоскопичното му състояние и начина, по който е съществувало в съзнанието на поета. Причината е по-скоро в трудно уловимата красота и в спотаения шепот на все пак твърдо отстояващия своите виждания глас, който ни казва, че светът не свършва нито с гръм, нито с хленчене, а с човек, който говори, замълчава и после проговаря отново. Гласът на Монтале обаче не престава да вдъхва доверие, понеже до голяма степен е освободен от страх. Когато някой е живял дълго като този поет, случайните срещи на реалното и идеалното стават дос-татъчно чести събития, за да може творецът да бъде способен да предскаже възможните промени в тях. И за него тези промени са навярно единствените значими измерения на Времето...
Йосиф Бродски
• Божан Христов (р. 1926) е един от най-изтъкнатите български преводачи от италиански език с над петдесет преведени книги, сред които са произведенията на Итало Калвино, Наталия Гинзбург, Емилио Салгари, Алберто Моравия, Примо Леви, Джовани Арпино и много други. Той е работил също като редактор в списание „Панорама" (1972-1989). През 2004 г. е удостоен с италианския орден „Звезда на солидарността" за приноса си към разпространението и популяризирането на италианската култура.
------------
СЛУЧКИ
Надеждата отново да те видя
ме напускаше;
и се питах дали се заличава
всяко чувство за теб, тъй както екранът с образи
носи и белези от смъртта или от миналото,
като ми поверява твоя лик, изкривен и несигурен,
но и бляскав:
(под портиците на Модена
слуга в ливрея в злато мъкне
два чакала за каишка).
Из "Крайбрежия и други стихотворения" |
|
|
