Поезията на Христина Мирчева притежава онази вдъхновяваща сила, която долавя неподозирани образни пулсации в привидно обикновените неща. Нейният непреднамерен поглед към големите контури и малките детайли раздвижва духовната енергия на незабележимите на пръв поглед естествени измерения на живота. Това е поезия, която девоалира истинския извор на красивите вълнения и на прикритите депресии зад привидно познатите и делнично безлични състояния.
Доц. д-р Жоржета Чолакова
Поезията на Христина Мирчева приема обичайната предметност, но само ако върху нея са останали утаени кладенчета с жива вода. Това са стихотворни късове от остро, студеноясно очертана и до болка осветена природа - като словесни картини на Иван Милев. Стихове, наситени с ведрина, но и с ужаса на мигновения поглед. Поезия на белите мраморни стъпала под мътна вода.
Доц. д-р Николай Нейчев
В „ускорените пейзажи“ на Христина Мирчева се разиграва изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното, убегливото, да се „хване слънцето“ - в обектива, в думата, в жеста. На пръв поглед лежерните „акварелни“ стихотворения всъщност разказват напрегнати сънища или изплъзващи се миражи - плод на светлина и въображение. Книга, която ускорява сърцето, окото, ума...
