Книгата анализира идеите за
българската нация, залегнали в
творчеството на Хр. Ботев, но се насочва
към тях от “дъното” на езика и
разглежда фигурите и метафорите на
храната и телесното, на болестта и
старостта, на рода и чужденеца.
Резултатът е един неочакван образ на
поета, който води към проблематизиране
и преосмисляне на представите за
изграждането на българската
национална идентичност.
