Демокрацията: богът, който се провали, Ханс-Херман Хоппе, МаК, 2015

Демокрацията: богът, който се провали

Автор: Ханс-Херман Хоппе
Раздел: Социология, Исторически политологични изследвания
Издателство: МаК
Народност: американска
Преводач: Катя Манчева, Петьо Ангелов
ISBN: 9789548585347
първо издание, 2015 год.
меки корици, 414 стр.
Цена: 18,00 лв (9.20 €)

Прикачен файл:

Ханс-Херман Хоппе (1949- ) е философ, социолог и икономист от Австрийската школа, водещ теоретик на анархо-капитализма. В началото на кариерата си преподава в престижни германски университети, както и в Центъра за международни изследвания „Джонс Хопкинс“ към университета в Болоня. През 1986 г. се премества от Германия до САЩ, за да се учи от Мъри Ротбард, чийто близък сътрудник и приятел остава до смъртта му.

В момента е почетен професор по икономика в Университета на Невада, Лас Вегас, и изтъкнат изследовател в Института „Лудвиг фон Мизес“ в Обърн, Алабама, САЩ. Основател и президент на Property and Freedom Society. Автор на „Теория на социализма и капитализма“

(1989), „Демокрацията: богът, който се провали“ (2001), „Икономика и етика на частната собственост“ (2006), „От аристокрация към монархия към демокрация“ (2014), и др.

„Демокрацията: богът, който се провали“ е едно от най-интересните изследвания на съвременната политика, публикувани през този век. Това е поредица от тринадесет есета на тема демокрация, повечето от които базирани на лекции, изнасяни от автора на различни конференции на института „Лудвиг фон Мизес“ и Центъра за либертариански изследвания. Заглавието на книгата е алюзия към творбата „Богът, който се провали“ от 1949 г., в която шестима автори, бивши комунисти или симпатизанти на комунизма, описват разочарованието си от него.

Според Хоппе демокрацията е основната причина за упадъка на цивилизацията след Втората световна война, и трябва да бъде свалена от пиедестала, на който незаслужено е въздигната. Затова той изследва съвременните демокрации в светлината на техните очевидни провали“: повишаването на нивата на безработица, нарастването на публичния дълг, неплатежоспособните системи за социална сигурност.

Хоппе характеризира демокрацията като „притежавано от обществото правителство“, за разлика от монархията, която е „частно притежавано правителство“. Но и монархията, и демокрацията, са системи със сериозни дефицити в сравнение с „естествения ред“: система, свободна от данъчно облагане и принудителен монопол, в която различни юрисдикции свободно се конкурират за привърженици.

В „Демокрацията: богът, който се провали“, Хоппе дава едни от най-интересните възможни отговор на фундаменталния въпрос: как да се запази свободата, собствеността и преследването на щастието, след като демокрацията се е провалила, а възстановяването на монархията е невъзможно? Неговият отговор е: чрез естествения ред. Негови синоними са „обществото на частното право”, „подредената анархия”, „анархо-капитализма”.