| С проучването на занаятите в Родопския край се разкрива една малко позната страна от живота на жителите на тази част от България. Стремежът на това изследване е да разкрие мястото на занаятите в традиционната култура на региона и при двете конфесионални групи и ролята на майстора в социалната структура на обществото в периода XIX в.-средата на XX в. За тази цел са привлечени различни извори за историята на района като етнографски материали от Архива на Етнографския институт с музей, литературни източници, по-селищни проучвания, публикувани османски документи, свързани с историята на този край, както и спомените на носителите на тази част от народната култура. Изследването е изградено главно на базата на теренно-събирателската работа на автора. Тя е свързана с десетки срещи с майстори от различните занаяти като грънчари, ковачи, кантарджии, ножари, медникари, калайджии, абаджии, кожари, опинчари, дърводелци, бъчвари, зидари и други, много от които бяха последните представители на някои от занаятите, споменът за които си отиваше заедно с тях. В проучването е търсена и оценката на потребителите за произведенията на местното занаятчийство и за мястото на майстора в обществото. Проучването се проведе в над 30 села и градове в Западните, Средните и Източните Родопи като Неврокоп, Балдево, Лещен, Рибново, Огняново, Ваклиново, Сатовча, Драгиново, Велингред, Ракитово, Сърница, Девин, Мугла, Широка лъка, Гела, Смолян, Мадан, Старцево, Неделино, Смилян, Полковник Серафимово, Петково, Славейно, Хвойна, Павелско, Косово, Асеновград, Хасково, Царева поляна, Тънково, Вълче поле, Ивайловград, Мандрица, Крумовград, Черничево, Долно Луково, Хухла и др. за периода 1981-1984 г. Обобщените резултати от това проучване стоят в основата на настоящото изследване (АЕИМ № 141-III; 142-Ш; 143-Ш; 144-Ш; 145-Ш; 146-Ш). |
