ова не е е книга за телевизията, а съдържа случки, които Нушка Григорова разказва в своите “записки на една възрастна не съвсем луда жена”. А за снимката й в ръцете на Георги Димитров от 1947 година в Княжево Иван Славков шеговито казваше: теб те знае
цяла България като популярната телевизионна съорка от “Сан Стефано”29, но след време младите ще питат кой е този човек, който те държи в ръцете си...” И вече има подобни въпроси,за съжаление...
“Аз съм на последната си обиколка и няма смисъл да мисля за собственото си бъдеще, казва искрено Нушка.
Каквото мога, ще го свърша. Мисля за бъдещето на децата си, на държавата, на народа си. Ние, българите обичаме повече да се оплакваме, но в живота има застой, спад, след който винаги следва напред...”
