Библиотека "Компас" № 30
От какъвто и ъгъл да погледнем, да се напише история на арабите се оказва твърде сложна задача, тъй като под името араби сме свикнали да разбираме голямата общност от арабскоговорещи народи, претърпяла множество метаморфози, които никак не е лесно да бъдат обозрени в тяхната пълнота. Разбира се, без опасност да сгрешим, бихме могли да се ограничим само до народите от Арабския полуостров, които са го обитавали още преди появата на исляма и продължават да го обитават през следващите векове. Подобно ограничение обаче не би ни дало възможност да проследим в цялата и пълнота онази еволюция, благодарение на която е възникнала съвременната арабска общност - общност, която отразява културните и езикови връзки, сродяващи Либия и Магреба с арабските страни от Близкия Изток и при която единството не се основава върху расов признак, а по-скоро върху едно инстинктивно чувство, доминиращо патриотизма на онези, които го изживяват и отразяващо тяхното съзнание за принадлежност не само към съответните съвременни държави, чиито граждани са те, но и към единната арабска нация, обособила се чрез своето всеобщо наследство.
В това наследство влиза историческото развитие, което страните от съвременния "арабски свят", а така също и някои други страни, преживяват след VII век, когато един арабски пророк обявява в Мека раждането на нова религия, довела до дълбоки социални и политически трусове, ефектът от които чувстваме и досега.
От Въведението
