Библиотека “Компас” № 24
Първата част на настоящия труд, т.е. първите три глави след въведението, предлагат изложение на фундаменталните понятия, без които е невъзможен антропологическият подход към паметта: разбира се анатомическите, биологическите, но така също философските и психологическите му основи.
В първите глави се въвежда една основна компонента на паметта: забравата. Едва след като е изпитал забравата, индивидът е в състояние да оцени паметта, а групите и обществата изграждат своята идентичност в постоянния баланс между двете: от една страна стоят дългът или необходимостта от памет (десетки пъти Библията припомня императива: "Помни!"), които същевременно са и условие за обмен и реципрочност: "Спомняйте си за мен и аз ще си спомням за вас" (Коран II, 147); от друга страна са дългът и необходимостта от забрава ("Но вие не си спомняте прежното", Ис. 43, 18). Опитът да бъде изложена една антропология на паметта изисква процесът на паметта да се разглежда в двойното му измерение: в огряната — спомена — и в сенчестата му страна — онази, която остава непрозрачна, тъмна, забравена (амнезията) или онова, което по принцип отсъства от паметта (амнемосюния) по причини, които предстои да бъдат изяснени. Именно тази амбивалентност на паметта ще представлява "червената нишка" на настоящия ни труд.
От Въведението
