Дъщеря на папа, три пъти съпруга и един убит съпруг, един извънбрачен син, всичко това само за 39 години живот в разгара на Ренесанса... Невероятен живот, достоен да бъде разказан. Опитвали са се да го направят писатели, философи, историци.
В този роман, съвсем необичайно, Дарио Фо, абстрахирайки се от скандалните или чисто исторически възстановки, ни разкрива цялото човеколюбие на Лукреция Борджия, като я освобождава от клишето на развратната кръвосмесителка. В играта влизат и папа Александър VI, най-поквареният сред папите, пъкленият брат Чезаре, а после и съпрузите на Лукреция Борджия - гонени, убивани, унижавани, както и нейните любовници. Всички те - пешки в най-безмилостната игра за власт. Истинска академия на непотизма и безсрамието сред балове и оргии. Също като днес. Защото романът за фамилията на Борджиите е най-вече маска, зад която се крие нашето време. А то, видяно през призмата на онази епоха, ни изглежда още по-отчайващо и покварено.
Дарио Фо е лауреат на Нобеловата награда за литература (1997). Наградата предизвиква не само гнева на Ватикана - заради редовното осмиване на папата, а и на консервативните политици и академици, които често са мишена на шутовското остроумие на автора.
Фо е автор на повече от 50 пиеси и книги. Неговият политически театър продължава да е модел за поколения наред.
