Библиотека “Компас” № 8
Както християнството, така и ислямът се определят по отношение на конкретна концепция - първото на тази за универсалността, вторият на тази за подчинението на Бога. Думата юдаизъм има еврейски произход и означава отдавам почит на Бога. С нея се именува една страна - Юдея, както и жителите й - евреите, потомци на Юда. Това конкретно отнасяне към определено географско място и определена човешка общност опира до дълбочината на феномена, тъй като става въпрос за една религия, която се характеризира с връзката между един Бог - този от Синай, с един народ - този на Израил и с една страна - Обетованата земя. Така историята на юдаизма се явява под формата на триединство, като посланието тук е неразделна част от народа, който го получава и който се определя по отношение на своята земя. Този завет е толкова по-неумолим и поради своята ненарушимост: проявите на неверие от страна на народа могат да го прогонят от земите му, могат и да го отчуждат от неговия Бог. При все това този народ си остава неразривно свързан с двуякото небесно и земно проявление на този Бог. Всяко възникнало противоречие в завета ощетява съвършенството на земното му проявление и Израил се превръща в заложник на една драма, предизвикана от разстроеното единство между небето и земята. Този народ ще намери покой едва когато възстанови хармонията на това триединство, един от членовете на което е самият той.
