|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Спомени за войната
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Портретът на Дориан Грей (пълно, нецензурирано издание)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Наведнъж
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Кой кой е
|
 |
Автор: Томаж Шаламун
Раздел: Друга европейска литература
Издателство:
Да
Народност: словенска
Преводач: Людмила Миндова
ISBN: 9786197082111
първо издание, 2015 год.
меки корици,
161 стр.
Цена:
12,00 лв 
|
Когато говорехме с Томаж, имах чувството, че Павезе, Вайехо, Милош... са някъде тук край нас, наблизо. Бях момче, все още неовладяло иронията, гледах го с широко отворени очи, защото той някак си въплъщаваше възможностите на поезията... Научи ме, че трябва да реагирам на нещата, да не бъда такъв, каквито обичайно са словенците, да не се презастраховам с прекомерен патос, преклонение и комплименти. Творчеството на Шаламун е огромно. То е стая с много врати.
Урош Зупан
В поезията си Томаж Шаламун прекрачваше граници, бариери и
препятствия, понеже самият той постоянно живееше в много езици и култури. Беше ходещ парадокс: поезията от недрата на народната култура при него звучеше като взрив и въпреки неприятните последици и наказанията той не се страхуваше да се присмее на „великата литургия на словенския език", докато във всекидневния си живот се превръщаше в господин с виенски маниери и средноевропейска жизнерадост.
Алеш Дебеляк
В поезията на Томаж открихме нещо чуждо и свое едновременно. Нещо, за което самите ние в началото на деветдесетте се смятахме за неспособни. Тук имаше и хумор, и патос, тук имаше необуздаемо въображение, което ни изглеждаше колкото дълбоко лично и политически предопределено, толкова и някак неестествено универсално и космическо, но най-вече - нещо, твърдоглаво бликащо живот.
Джошуа Бекман
Почти всички читатели на Шаламун чувстват срещата с поезията му като откровение. Скок в магмата на езика, скок светкавичен и непредсказуем, защото зависи не от теб, а от тази поезия, която те прави веднъж и завинаги част от себе си. Не знам как се излиза от книга на Шаламун, но не ми и трябва. В нея има твърде много коридори към други, все още непрочетени и тепърва предстоящи книги. Коридори, за които едва ли един живот стига.
Людмила Миндова |
|
|
