Това е книга за Витята - написаха я неговите приятели и почитатели, след като „сърдитото младо момче" отплава към страната на отвъдните сънища, където няма смут и мъка.
Виктор Пасков остави блестящи белетристични образци. Започна с ярката си и провокативна първа книга с новели „Невръстни убийства", посрещната възторжено от един от първожреците на съвременната проза Павел Вежинов. В нея авторът се приближаваше по почти мистичен начин към големите преди него - Емилиян Станев, Йордан Радичков, Дончо Цончев. Сетне Виктор прекрачи в прекрасния романтичен свят на „Балада за Георг Хених". Само творец със силно диаболично и полифонично мислене можеше да създаде такава приказно поучителна история. Това е роман апотеоз за пречистващата сила на изкуството, за това, че истинският талант винаги е морален и слънчево зареден, че завистта, бездарието, омразата са контрапродуктивни и се самоизяждат. После дойде ред на другия прочут Пасков роман „Германия -мръсна приказка" - своеобразна парафраза по творба на Хайнрих Хайне. А романът му „Аутопсия на една любов" взриви филистерския морал на благоутробните почитатели на литературните нрави у нас. Но в тази книга Виктор Пасков постигна удивително съчетание на музика и слово, което в световната литература се отдава на малцина.
