Този патерик, в първите му издания, излагахме в хронологичен ред, по векове от Р. Хр., но тъй като печалната на Църквата епоха на завладяването на Константинопол от агаряните сама по себе си разделя целия събор на описаните от нас светии на два ясно разграничени периода (което може да се каже не само за атонските, но и за всички светии на източната Църква); първия от които можем и трябва да наречем преподобнически, а втория - мъченически, това ни дава повод да разделим своя патерик на две части, съобразно с посочените периоди. Но сега, в желанието да предложим книга, по-удобна за постоянно четене, ние решихме да разпределим паметта на светиите не по векове, а според дните и месеците през цялата година. А в края на книгата, за любителите на историята предлагаме "хронологичен указател" и азбучен списък с имената на светиите от нашия патерик. Относно паметта на светиите, просияли на Атонската Гора, трябва да кажем, че освен дните, отбелязани от нас, или, което е същото, празнувани от цялата православна Църква, всички атонски преподобни се прославят на Света Гора и в първата неделя след неделята на Всички светии; а във втората след нея Атонската Гора празнува всички новомъченици. Има отделна служба на светиите, просияли на Атон, съставена от вечнопаметния Никодим и отпечатана в Ермопол. Тази служба е преведена и на славянски език и отпечатана в Будин (в 1810 г., а след това, в 1862 г., в Цариград). Има и отделна служба на светите новомъченици, съставена от същия Никодим Светогорец и поместена в издадената от него книга "Нов сборник с повествования за мъчениците". Тези служби се намират в общоцърковна употреба на Изток, както и житията, поместени в нашия патерик. Почти всички те официално са одобрени от Вселенската Константинополска Църква. В "Сборник на синаксарите", или кратки жития на светиите, преведен на новогръцки език, поправен и допълнен от споменатия светогорец Никодим, са включени имената на всички известни на него новомъченици. В гръцките минеи, издадени в 1842-1843 г. в Константинопол, след внимателно разглеждане от специална Комисия и с благословението на светейшия патриарх Герман и неговия синод, имената на тези мъченици били поставени наравно с имената на древните подвижници на вярата и благочестието.
Няма съмнение, че тези сборници не обхващат разказите за всички, запечатали с кръв истината на своята вяра в тези тежки за източната Църква времена на агарянското иго, но и преданията, които е съхранила благочестивата ревност на боголюбивите мъже, са достатъчни, за да свидетелстват за крепостта и силата на благодатния живот в Църквата, измъчвана толкова векове под игото на иноверците и винаги представяща нови поборници на вярата, готови да търпят до кръв за нея. Общението на руската Църква с Църквите на Изтока, съставящи заедно с нея едната, света, съборна, Апостолска Църква прави и нас причастници на славата на мъченичеството, с която се украсяват нашите събратя на Изток.
5 юли 1896 г.
Света Гора Атонска, манастир "Свети Пантелеймон"
|
