Пред нас е късче съвременно всекидневие... изненадващо поетично, каквото то може да бъде само през очите на чужденката.
Харалд Вайнрих
Още си спомням рецитала на Румяна Еберт в НДК. Бях преуморена, беше многолюдно, чуваше се фонов шум. А когато тя зачете, всичко това изчезна и остана само тунелът през който виждах мислите й. Фини фотографии от сложни епизоди. Мигове живот. Дълбоки, прями, сякаш леки за произнасяне, но изпълнени с тежка тишина стихове.
