Етнонационална идентичност и ценностни нагласи, Велислава Чавдарова, УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново, 2011

Етнонационална идентичност и ценностни нагласи

Автор: Велислава Чавдарова
Раздел: Световна културология, етнология и фолклор, Теория на културата
Издателство: УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново
Народност: българска
ISBN: 9789545247781
първо издание, 2011 год.
меки корици, 308 стр.
Цена: 18,00 лв

Прикачен файл:

Необходимостта съвременната личност да се адаптира към процесите на икономическа и геополитическа трансформация определя актуалността на въпроса за запазването на етнонационалната идентичност и трансформацията на ценностните нагласи. Условията на обществен преход се отразяват както непосредствено, така и косвено върху основните аспекти на общественото възприятие, преживяване и поведение. Процесът на културното приобщаване към Европейския съюз провокира засилен интерес от страна, изследователи от различни обществени сфери към проблемите на етническата и националната идентичност. В същото време всеки опит да се дефинират тези понятия се сблъсква с тяхната многоаспектносг и многопласговост. Това предполага една от целите, които си поставяме, да бъде систематизацията на съвременните теоретични и приложни проучвания върху етническата и националната идентичност. Считаме, че в зависимост от главните акценти, могат да се обособят два основни подхода: вертикален, който обединява теоретични концепции, поставящи в основата на анализа си личността и особеностите на процеса на формиране и изменение на етническата и националната идентичност, и хоризонтален, който обединява концепциите, търсещи релация между личността и обществото и акцентуващи върху разграничението между националната, етническата и културната идентичности.

Изучаването и опознаването на ценностите и ценностните ориентации е особено аюуално в преходни или кризисни периоди и в ситуации, в които е необходимо да се направи избор за начините на преминаване от едно състояние в друго. В този случай както обществените групи, така и отделният човек са принудени да променят позицията си не по силата на свободната си воля, а под натиска на обективно настъпили промени. Измененията, които са резултат от тези промени, са толкова големи, че нито човекът, нито обществото като цяло могат да се „вместят” в стария си вид без риск от самоунищожение. На практика това означава, че най-често срещаните форми на поведение, начини на мислене, общуване и т.н. не са в съответствие с настъпилата глобална промяна.