През 1937 г. българският журналист и издател Буко Пити публикува анкета с 60 видни представители на българската общественост, посветена на расизма и антисемитизма. Днес, в края на 2008 г. тази скромна книжка изглежда като някакво свръхестествено прозрение. Къде с нарочно проведени за случая интервюта, къде с подбрани направени по-рано изказвания и публикации, Буко Пити на пръв поглед просто реагира на това, което по-прозорливите вече усещат да се носи из Европа (цяла година преди Кристалната нощ). Само няколко години по-късно обаче, става "безпощадно ясно", че с прозрението си Буко Пити е направил една своеобразна застраховка - "ето, вижте уважаеми видни българи какво сте казали през 1937 и преди това, а какво ще направите през 1943?" И те, видните българи, правят това, което са казали. Затова техният глас си заслужава да се чуе отново.
А Емил Кало през 2008? Дали и той усеща нещо, дали реагира на нещо, дали и той, като видния си предшественик, търси някаква застраховка? Едва ли. И все пак, въпреки тъжните, но за България - величави уроци на историята, гласовете на видните трябва да се чуват. Затова известният общественик Емил Кало се обръща със същите въпроси, които някога зададе Буко Пити, но този път, 71 години по-късно, той търси отговорите като директно се обръща към повече от 60 представители на българската общественост - политици, писатели, учени, художници, артисти... |
