Пред вас е един не съвсем обичаен сборник с народни песни. Той се различава от многото фолклорни сборници по това, че е създаден по книгите на един единствен събирач - фолклорист, записал песните, които е пеела майка му. Тези песни са от Източна България, от Ямболско, но са отпътували заедно с българските изселници до Южна Бесарабия, записани са в Киев и с отпечатването им през 1908 г. в Пловдив и 1913 г. в София, се завръщат на родна земя. Съвсем сигур-но е, че са на повече от век, тъй като поетичният им текст е записан през 1892— 1893 г., но певицата, родена около 1825 г., е научила много песни от своята майка. Настоящият сборник изглежда на пръв поглед да е подбран от репертоара на една певица, но всъщност, това са песните на поколения певици от един род.
В обществата без развита писмена професионална музикална култура, уст-ната фолклорна традиция създава музика в целия обхват на жанровата скала - от детските игри и весели задявки на моми и момци до най-висока поезия, възпяваща любовта, смелостта, подвига; от непретенциозните припевки до сложно орнаментираните плетеници. Предлаганите тук песни са прекрасен пример за богатството на българската народна поезия и музика.
