Портретът може да бъде талантливо натурно копие, карикатурата – само творчество. Инак тя е бездарност... Културността създава съвършената карикатура. Тя е израз на светоглед, на вътрешна свобода, на една етика...
Едва ли имаме творческа личност, тъй неразривно свързана с нашия всекидневен живот, тъй бързо, остро и талантливо реагираща на всяко обществено събитие, на всяка духовна проява, като Божинов. Пътят на Божинов е някаква дебнеща будност и нетърпеливо надничане във всяка жизнена проява... Божинов е неуморим, надарен човек, който раздвижва, търси, за когото всеки ден е негов.
Но живописецът не отстъпва на графика: едно вярно чувство към това е подсказало неговите експресивни пейзажи, изискано колоритни портрети и стилизации...
Той не спира на карикатурата, минава през пейзажа, кабаретната гротеска, иска да възкреси стария български керамичен орнамент...
Само това стига – да го наречем Големия между нас.
