В ръцете си държите сборник, който предлага гледните точки на шестима автори към едно от най-мрачните събития на 20-ти век – преследването на евреите. Книгата изследва от няколко ъгъла способността на правото да служи за инструмент на злото и за закрилник от него.
Пространната студия на Борислав Цеков представлява прецизен сравнителноправен преглед на моделите и типологиите на антисемитска политика в различни епохи и държави, на който фон се дава убедителен отговор защо водената от нацистите расова антисемитска политика не е право.
Mонографията на Здравка Kръстева съдържа изследване на българското антиеврейско законодателство (1940 - 1944 г.), разположено в специфичния правен контекст на епохата, както и първият за българската правна литература цялостен анализ от гледище на международното хуманитарно право и законите и обичаите на войната на действията на българските власти спрямо евреите в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот.
Мирослава Манолова участва в сборника с две статии, в които разглежда през концептуалния поглед на правото имуществените и стопански ограничения спрямо лицата от еврейски произход в България и подходa на държавата да прилага принудителния труд като репресивна мярка спрямо тях.
В публикацията на Петя Неделева е представен един от по-малко изследваните български антиеврейски закони и изключителните законодателни правомощия, които 25-то Народно събрание предоставя с него на изпълнителната власт.
Емил Георгиев излага виждането си относно легалността и легитимността на антиеврейските ограничения от гледище на философията на правото.
Алесандро Салупо предлага сравнителен анализ на вълната от паравоенен милитаризъм, която се нaдигa в различни европейски държави след Първата световна война и причините, отключили бруталността и насилието вътре в общностите в периода преди Втората световна война.
