В своето изследване върху старините на Търново от 1901 г. бележитият руски изследовател Ф. Успенски отбелязва, че в надписите върху мемориалните паметници и стенописите от Второто българско царство е ползван еднакъв графичен модел.
Този модел се различава от графиката на гръцките надписи и има свое собствено развитие, което започва при първите български надписи от IX-XI век и продължава go XIV век. А сравнението на тези надписи с надписите върху стенописите в сръбските манастири от средата на XIII век показва тясна им връзка с българските, свидетелстваща за общия им произход.
