Освобождението на българския народ не завършва със Санстефанския мирен договор, тъй като само няколко месеца по-късно Берлинският конгрес разпокъсва българските земи, като от освободените земи създава две български държави - Княжество България и Източна Румелия, а останалите - Македония и Одринска Тракия връща на Турската империя, Северна Добруджа е откъсната от България и предадена на Румъния, а Моравско и Тимошко - на Сърбия.
Националноосвободителните борби след 3 март 1878 г. минават през различни етапи - създават се комитетите "Единство", избухва Кресненско-Разложкото въстание, съпротивата в Родопите срещу опитите за реставриране на положението до войната, Охридското съзаклятие, съединисткото движение и създаването на Българския таен революционен централен комитет, Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война, четническото движение преди и след Съединението, опитите да се изградят революционни комитети в Македония и Одринско преди 1893 г., възникването на македонски и одрински благотворителни братства и дружества в Княжество България, създаването на Българските македоно-одрински революционни комитети в Солун на 23 октомври 1893 г. и учредяването на Македонския комитет в София през март 1895 г.
