Фазанът, обърнат към слънцето,
с отворен червен клюн,
с тежко тяло, изискано украсено
като на гост на светлината –
кафяво-червено, с черен пръстен на шията,
с висяща дълга черна опашка,
надава своя силен, негодуващ глас
и с плясък на криле
пътува във високия въздух.
Хубави са очите, които му се любуват.
