пролет - с мирис на окършени домати
есен - с дъх на книги пожълтели
поетът ризата си сваля
слага друга
и така -
от март до февруари
------------
•
Заспивайки, бях вече там, където ти се струва
че всеки момент могат да станат чудеса –
малкият Петърчо пристъпва по ливадата
и под краката му избликва фонтан от нефт,
върху дървената маса изведнаж разцъфва цвете.
Дни във вилата, като извайване на
гладки и твърди късове дърво.
И рано сутрин,
около чешмата –
първият оптимизъм на който можеш да вярваш –
сърбеж за живот
в набъбналото от сън тяло.
