Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Триумфът на Ахил • Дивият ирис • "Медоулендс"
Русия от Горбачов до Путин 
Автор: Аркадий Островски
Раздел: Съвременна история, Актуални политически анализи
Издателство: Милениум / Millennium
Народност: английска
Преводач: Денис Коробко
ISBN: 9789545153488
първо издание, 2016 год.
меки корици, 320 стр.
Цена: 19,99 лв  
Прикачен файл:
Истината за най-новата история на Русия
През 1985 г. перестройката на Михаил Горбачов отваря Русия за света, слага край на Студената война и дава на хората свобода. Трийсет години по-късно Русия се е превърнала в корпоративна държава, обхваната от империалистически национализъм, раздухван от авторитарен президент, който разпалва конфликти на границата на Европа. Какво довежда до тази метаморфоза?

Отговор на този въпрос търси известният журналист Аркадий Островски в едно вълнуващо пътуване от свободата на Горбачов до войната на Путин. Главните действащи герои в него са не политиците и икономистите, а идеолозите и журналистите – тези, които носят отговорност както за излизането на Русия от авторитарната система, така и за връщането й към нея.


"Забележителен поглед отвътре към най-новата история на Русия."


Ан Епълбаум, лауреат на „Пулицър“ за „ГУЛаг: Лагерите на смъртта“



"Историята за превръщането на съветска Русия в днешната Путинова империя е невероятна творба, създадена от първокласен автор."


Том Стопард, британски драматург



"Островски познава в детайли тайните на Кремъл. Той проследява възраждането на държавата от отломките на СССР, като проникновено анализира взаимодействието между медиите и парите."


Саймън Монтефиоре, автор на „Сталин, червеният цар“



"Авторът съчетава дълбоката си любов към родината с откровения поглед към проблемите й в периода на нейната най-нова история. Книгата му осветлява някои от най-мрачните кътчета на тази епоха."


A. Д. Милър, писател



"В Русия винаги интелектуалците, пропагандистите, визионерите и пророците са имали първостепенна роля, докато гангстерите, КГБ и олигарсите са я прекроявали и са чертаели съдбата й. Книгата на Аркадий Островски е точно за това."

Питър Померанцев, автор на „Нищо не е истина и всичко е възможно“

-----------------

Русия в обектива на медиите – в нова книга

В „Русия от Горбачов до Путин“
главната роля играят журналистите

Путин – между Щирлиц и Данила от „Брат“

Харесвали Путин, защото
приличал на ариец


Интересно, вдъхновено, съвсем ново, изключително задълбочено и много особено изследване на историята на Русия прави журналистът Аркадий Островски в книгата си „Русия от Горбачов до Путин“. Документалното заглавие е премиерно в каталога на издателство „Милениум“. Уникалното в него е, че всички процеси – от времето на Сталин до днес, са разгледани през призмата на медиите и фокусът е върху огромната роля, която играят вестниците, списанията, агенциите и телевизиите за историческите промени. Главните действащи лица са не политиците и икономистите, а идеолозите и журналистите – тези, които носят отговорност, както за излизането на Русия от авторитарната система, така и за връщането й към нея. Аркадий Островски е журналист, който от 15 години работи като кореспондент от Москва – за „Файненшъл Таймс“ и „Икономист“.
Публикуваме със съкращения откъс от предпоследната глава на книгата „Светлина, камера, Путин“.

…Именно контрастът с Елцин е това, което прави Путин „продаваем” за руското общество. Почти половината от хората смятат, че годините, в които Елцин е на власт, не са донесли нищо добро за страната. Мнозинството иска той да си върви. Сега „трикът” се състои в това да се трансформира негативният рейтинг на Елцин в позитивен за Путин. За тази цел кандидатът трябва да бъде представен хем като опонент на президента, хем като човек, който има неговата благословия.
Кандидатът съчетава и „приемствеността” и „контраста”. Елцин е стар и немощен, и е много далеч от действителността. Путин е млад, силен и енергичен. Елцин е висок, с подпухнало лице и посивяла коса. Путин е нисък, има детинско лице и тънка коса. Той може да управлява военен самолет, позира на военен кораб и демонстрира уменията си по джудо на тепиха. Говори ясно, спокойно и решително. След Елцин, който е квинтесенция на руския човек – емоционален, импулсивен и обичащ чашката, Путин изглежда почти като „не-руснак”. Той е затворен, сдържан, строг, не е емоционален и граничи с педантичността. В социологическите проучвания хората го описват като германски тип, истински ариец, т.е. идеалния Щирлиц.
Фактът, че Путин изглежда сякаш изникнал от нищото, няма политически „багаж” и не е свързан нито с перестройката, нито с комунистите, работи в негова полза. Дори през април 2000 г., когато вече е избран за президент, две трети от руснаците заявяват, че знаят малко за него, въпреки постоянното му присъствие на телевизионния екран. Путин е човек без черти, на когото е трудно да припишеш някакви качества – с една дума, перфектният шпионин. /…/
Признанието на Путин, замислено по логиката на телевизионна игра, има по-голяма стойност от каквито и да било политически програми или изявления. „Путин поиска от аудиторията да го подкрепи в пътя му към властта. В съзнанието на хората той беше [телевизионен] герой, който вече е съвсем близо до заветната цел, но може и да не успее, ако „публиката” не му помогне да разчисти враговете си”, обяснява Павловски, (шеф на информационна агенция „Посфактум“, който работи за Кремъл от 1996 г.). „Публиката”, привикнала към тв форматите, които я карат да натиска копчета или да набира телефонния номер, за да подкрепи един или друг герой, изпълнява задачата. /…/
Путин не е като другите политици – всъщност той нито се държи, нито говори като политик, а звучи като обикновен човек, сякаш е съседът до вас. „В неговите думи се съдържа не само посланието „Ще бъдем твърди и няма да отстъпим”, но и въпросът „Кои са тези чеченци, че ще ни е страх от тях?”, казва Павловски.
В „уличния” си стил и в готовността си да се бие срещу чеченците, които тероризират страната, Путин прилича на героя от един от най-важните постсъветски филми „Брат”. Той разказва историята на симпатичния и искрен младеж – Данила Багров, който след като е отслужил двугодишната си военна си служба в Чечения, се завръща в криминализирания Санкт Петербург. Междувременно неговият по-голям брат е станал дребен бандит и го моли за помощ да отстранят конкурентите му – чеченци, които владеят уличната търговия в града. Данила се превръща в килър, който раздава правосъдие като Робин Худ, помагайки на бедните и бездомните и прочиствайки улиците от „лошите”.
Данила е първият нов истински герой – силен, чаровен, искрен, обикновен и органичен.
Премиерата на филма е през 1997 г. – същата година, в която журналистката на НТВ Елена Масюк е отвлечена в Чечения. Той жъне невероятен успех най-вече защото успява да хване промяната в нагласата към Чечения и защото първи, почти несъзнателно, сигнализира за надигащите се националистически чувства спрямо външния свят. Когато през пролетта на 1999 г. манипулаторите около Путин изследват отношението на руската публика към художествените персонажи, Данила от „Брат” е на върха заедно с Щирлиц.
Както Данила, така и Путин се появява „от никъде” в този грозен и жесток свят, за да защити „братята си”. Той по същия начин оправдава и на практика използва саморазправата. Путин е силен и позитивен и също като филмовия герой не страда от ограниченията на политкоректността и западните условности.
И /тв водещият/ Доренко акцентира върху образа на Путин като „брат” в предаванията си, в контраст с този на Примаков. „Аз нашепвах на зрителите: „Вижте, имаме си баща Примаков, който, макар и да има добри намерения, е твърде болен, за да се бори, а имаме и брат, „брато“, който е силен, решителен и иска да ни защити”.

----------------------

Олигарски и журналисти чертаят

историята на Русия

Горбачов и Путин – марионетки в ръцете на медиите

Аркадий Островски носи имената на своя дядо, автора на известната песен

„Пусть всегда будет солнце“. Тази песен тук, у нас, всички, които сме били

деца в периода от началото на 70-те до края на 80-те, учехме в детската

градина преди „Мила моя мамо“. Следователно авторът е трето

поколение представител на съветската комунистическа аристокрация. Син

е на един от принцовете й, както самият той нарича своите герои –

политици и държавници, наследници на някогашната комунистическа

върхушка. Ако се има предвид само популярността на тази детска

песничка, Аркадий Островски-старши е бил на почит в СССР. Така че

Островски-младши познава от първа ръка живота на червената

аристокрация и на нейните деца и внуци, които пък отхвърлят и загърбват

социалистическата система и започват да ПРЕсъздават страната си по

западен модел.

Аркадий завършва театрознание в Москва. И този мъничък детайл, който

уж няма отношение към политиката и историята, никак не е маловажен.

Той създава своето изследване за промените в Русия като пиеса. Това се

вижда ясно в самото начало. Съвсем като в драматургичен текст авторът

започва повествованието си с: „Действащи лица“. Групирал ги е по

следния начин:

1. Принцове и патриции – тук са четирима мастити журналисти;

2. Синове и дъщери – второто поколение, за което ви споменах, те са в

подгрупи: Печатни медии, Телевизия и Наемници. Виждаме имената

на основатели и главни редактори на медии, коментатори,

журналисти, смели репортерки, тв и филмови продуценти,

популярни водещи;

3. Реформатори – ограничено число – премиер, диригент на т.нар. у

нас „масова“ приватизация и вицепремиер;

4. Националисти и комунисти – тук влизат само двама герои – един

агитатор и един пи ар. А това е едно и също – само името на

професията се променя с времето.

5. Олигарси – два броя – и двамата ръководят по една ключова

телевизия, в ефира на която се случват Нещата;

6. Идеолог – само един – създател на ключова телевизия.

Това са главните герои на Островски, посочени поименно и по длъжност

още преди въведението. Там ги няма Сталин, Хрушчов, Брежнев, Горбачов,

Елцин и Путин, защото те са в реквизита на този спектакъл. Те са куклите

на конци, които идеолозите, журналистите и олигарсите движат.

Схемата е следната – олигарх набелязва журналист, с когото гледните им

точки съвпадат. Наема го, купува или създава телевизия, слага любимеца

си за шеф и манипулацията започва.

Аркадий Островски заминава за Великобритания – като много наследници

на видни руски фамилии. Защитава докторантура по английска литература

в Кеймбридж. И макар това сякаш да е встрани от линията на

образованието му, свързано с изкуството, се заема с журналистика, за да

открие, че политиката е най-големият театър, а тези, които я правят, са

достойни за герои на класически произведения.

15 години авторът работи като кореспондент от Москва за

световноизвестните английски издания в. „Файненшъл таймс“ и сп.

„Икономист“. Какво прави един кореспондент? Той е сам, няма голям екип

и не може да бъде в точките на събитията. Той следи отблизо всички

медии и препредава техните новини. Това го прави изключително

компетентен наблюдател и критик на работата на колегите си в Русия, а

принадлежността му към задгранична медия го освобождава от каквато и

да било цензура. Така Островски става медиен екперт. От първа ръка

вижда какво се случва в действителност и как това се отразява в

средствата за масова информация, следи какво става отвъд книжното тяло

на вестника, отвъд ефира – в редакциите, в срастналото се, могъщо тяло на

икономическата, политическата и информационната власт.

Установен е моделът – всеки олигарх – с вестник и телевизия, всяка

телевизия – мощно оръжие в предизборната борба.

След тези 15 години, в които трупа впечатления, Островски се захваща да

анализира наблюденията си. Връща се и назад във времената до Сталин.

Рови се, чете, гледа отново и отново десетки, стотици, безброй тв

предавания, репортажи, интервюта, новинарски емисии, иронични шоута,

които са педантично описани в библиографията на книгата. Пише

историята на пресата и на телевизията в Русия за времето от Горбачов до

Путин по линията на политическите промени или обратното –

политическата история, отразена в медиите. История - изключително

амбициозна, точна, пълна с конкретни данни. Разказва за всяко значимо

събитие, начина на неговото отразяване, целта която е гонена и какво е

постигнато; въвежда и представя нови и нови герои и очертава връзките

между тях – дава цялата мрежа от политически и медийни нишки, които

оплитат възела на властта и правят Русия такава, каквато е днес, а човекът

на върха й – такъв, какъвто е в очите на своя народ и на света.

Оригиналното заглавие на книгата The Invention of Rissia. The Journey from

Gorbachev’s Freedom to Putin’s War може да се преведе като

„Изобретяването на Русия – от свободата на Горбачов до войната на

Путин“. Създаването, преоткриването, пресъздаването, изобретяването –

това е ключът за разбирането на творбата. И силата, която движи това

осмислено от идеолозите съзидание, са медиите.

Книгата на моменти звучи в екшън стил, като политически трилър, с бърза

смяна на фокуса, на сцените, на героите, с насищане на всяко едно

събитие с предистория, детайли, случки, проекции в бъдещето. Авторът не

допуска усещането за нещо неизказано, пропуснато, премълчано.

Напротив – в началото се объркваш от толкова много имена на

журналисти, които може да не знаем, но в Русия са до болка познати –

представете си, че говорим у нас за този и онзи супер известен водещ,

собственик на телевизия или вестник, митичен главен редактор от времето

на соца. Това са популярните медийни фигури в СССР и Русия.

Ако си роден преди 89-а и имаш представа за събитията, книгата на

Аркадий Островски те грабва от първия миг и „те влачи по сцената“ – както

трябва да прави със зрителя добрият актьор в добър театрален спектакъл.

Засипва те с интересни истории, пикантни, лични, многообразни – това е,

когато иска да те почерпи с чаша чай. След това те залива с бутилка водка

и те замъква по фронтовите линии – Чечения, Беслан, Крим. Главни

редактори звънят на репортерите и те тичат, така както са облечени в

момента – с фракове и вечерни рокли по време на някакво официално

събитие. Заминават, излитат със самолети за бунтовните региони и

предават в ефир, предават точно това, което се очаква от тях, с оглед на

статуквото или желаните от олигарсите промени. Има ли убити и

пострадали в новините, не зависи много от действителния брой на

жертвите, а само от нуждата да се направи съответното внушение.

Репортажите от мястото на събитието са върховният инструмент в

медийната манипулация.

Телевизиите, вестниците, списанията започват да щрихират образа на

всеки следващ кандидат за президент според това, какво се харесва.

Народът обича Щирлиц? Ето ви Путин в малък телевизионен портрет да

шофира колата на героя от сериала „Седемнадесет мига от пролетта“ и да

играе неговата роля.

Успоредно с това очернят конкурентите за поста. О, този кандидат ли?

„Ама той е стар, болен, пиян-залян!“ Такива внушения в телевизията се

постигат без думи – от една потрепваща ръка по време на подписване на

официален документ, излъчена в едър план и за повече от необходимото

време, се получава образа на алкохолик, който страда от паркинсон.

Друг политик си прави операция за смяна на тазобедрена става – а по

враждебна телевизия е излъчена произволна кървава ампутация на крак.

„Как този сакат човек ще ни управлява, дами и господа?“, крещи тази

картина. А после който иска да твърди, че и двата му крака са си на

мястото!

Има и откровени подигравки. Гръмогласно, по шутовски, в тв шоуто

„Кукли“ съвсем директно и без всякакви задръжки се осмиват политици и

самият президент. Поне това, че не обръща внимание на обидните тв

шеги, носи положителни точки на Елцин. Виж, при приемника му Путин

такова нещо не може да случва и съответната телевизия е закрита

скоропостижно.

Това са моменти от „политическата пиеса“ на Островски, пиеса, написана

не на родния му език – руския, а на английски. Създадена е на езика, на

който пише репортажите си от Русия за Великобритания. Това е историята

на създаването на Русия такава, каквато е днес, написана не за самите

руснаци, не цензурирана и автоцензурирана. Тази книга е съвсем

свободна. Написана на чужд език и за чужд пазар, разкриваща на света

един много съществен пласт от действителността в Русия през последния

един век – от Октомврийската революция до сега. От закриването на

вестници и потъпкването на свободата на словото до неговото

разкрепостяване и отново – в наши дни – до закриването на предавания и

затварянето на телевизии по волята на властта.

„Русия от Горбачов до Путин“ е изключително четиво, което няма да ви

позволи да го оставите задълго. Държи ви с клещите на комунистически

диктатор и ви блазни с всякакви интересни, и драматични, и забавни,

политически, лични, артистични, светски, икономически, спортни,

медийни, фронтови събития – от екрана, от олимпиадата, от кабинета на

президента или от пушечния терен на поредния атентат.

Енциклопедия на печата и електронните медии в Русия.

Аналитична история за смяната на властта.

Обяснението за промените в Русия – от налагането на комунизма,

издигането и отричането на култа към личността, перестройката,

демократизацията, приватизацията, за да се стигне днес пак до

управление с желязна ръка.

Твърде любопитна и добре написана, за да се нарече чисто документална,

„Русия от Горбачов до Путин“ е книга, която ще ви разкаже истинските

неща по един неповторим и незабравим начин. След нея ще искате отново

да гледате руска телевизия!
Търсене     
 
Важни Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2022 г.
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2022 г.
ПРАЗНИЧНО РАБОТНО ВРЕМЕ на книжарница БЪЛГАРСКИ КНИЖИЦИ
Нашата витрина
Нов тираж!
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2021 г.
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. До края на смъртта
2. Оловна тишина. Историята на един разстрел
3. Годините
4. Зрящият е хляб. Избрано
5. Триумфът на Ахил • Дивият ирис • "Медоулендс"
6. УмираШТият Гьоте. Разкази
7. Фани Попова-Мутафова. Житие и страдание
8. Проблеми на комизма и смеха
9. Имало едно време в България
10. С теб

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com